Родителите – хората, които са ни отгледали, подкрепяли, носили ни на ръце. И понякога – онези, които разрушават любовните ни връзки, без дори да осъзнават.
„Аз само се притеснявам за теб.“
„Искам най-доброто.“
„Тази жена не ми харесва.“
„Аз си знам момчето.“
„Не разбираш, тя ти промива мозъка.“
„Вие не знаете как се гледат деца – ние сме ги гледали.“
Това не са просто реплики. Това са малки пробиви в територията на връзката – пробиви, които, ако не бъдат адресирани, водят до разпад на доверието, отдалечаване между партньорите и в крайна сметка – емоционален саботаж.
Проблемът: Любовта между двама души често се превръща в любовен триъгълник с родителите
Прекалено близките отношения с майката, тъщата, свекървата, брат или сестра могат неусетно да разместят приоритетите. И тогава започват:
-
тайни съобщения между родител и партньор без знанието на другия
-
честите “помощи” в домакинството, които не са поискани
-
подаръци с прикрити условия
-
критики към партньора, поднесени като „загриженост“
-
решения, които се обсъждат първо с мама, после с половинката
-
ситуации, в които партньорът се чувства второстепенен или “външен” в собствената си връзка
Защо се случва това
1. Неразкъсана емоционална връзка
Майка, която все още гледа на 30-годишния си син като на дете. Или дъщеря, която живее според очакванията на родителите си, дори в брака.
2. Липса на граници
Когато не е казано ясно: “Това е нашето пространство, ние решаваме.” – семейството често го приема като покана за участие.
3. Чувство за дълг или вина
“Те са ми дали всичко, не мога да ги отблъсна.”
“Ще се обидят, ако не ги поканим.”
“Ще кажат, че се промених заради нея/него.”
4. Културни и традиционни нагласи
В някои общества е нормално майката да идва неканена, свекървата да командва, и бащата да дава последната дума. Но „нормално“ не значи здравословно.
Как семейната намеса вреди на връзката
-
Подкопава доверието между партньорите
-
Създава чувство за конкуренция
-
Изолира един от двамата
-
Води до тайни, скрити конфликти и „лагери“
-
Предизвиква хроничен стрес и емоционално изтощение
-
Превръща дома в бойно поле, не в убежище
Любовта има нужда от граници, не от публика.
Как да разпознаеш, че семейството прекрачва границата
-
Постоянно дават непоискани съвети
-
Критикуват партньора ти (дори зад гърба му/ѝ)
-
Очакват от теб да избираш между тях и половинката ти
-
Участват във вземането на важни решения без съгласие от двамата
-
Имат свободен достъп до личния ви живот
-
Правят се на жертва, когато отстояваш себе си
Как да поставиш граници с родителите (и да ги спазваш)
1. Изградете единен фронт с партньора си
Преди да говорите с родителите, говорете помежду си:
-
Какво ви дразни?
-
Къде е границата ви?
-
Какви правила искате за бъдещи ситуации?
Единството във връзката е най-силната защита от външна намеса.
2. Назови проблема ясно и спокойно
„Обичам те и оценявам помощта ти, но имаме нужда да взимаме решенията си сами.“
„Моля те, не коментирай нашите спорове – това е между нас.“
„Ще се радваме на помощ, когато я поискаме. Не преди това.“
3. Сложи рамки на достъпа
-
Ограничен брой визити
-
Уточнени дни и часове
-
Без изненадващи посещения
-
Без обсъждане на лични теми без съгласие
4. Не се обяснявай прекалено
Границите не са молба. Те са израз на зрялост.
Може да звучиш така:
„Решили сме така. Знам, че имаш мнение, но то няма да промени избора ни.“
5. Разграничи любовта от подчинението
Да уважаваш родителите си не значи да им даваш власт над връзката си.
Можеш да ги обичаш, без да им се подчиняваш безусловно.
6. Избери битките си мъдро
Не е нужно всяка ситуация да се превръща в драма. Понякога игнорирането е по-добра граница от конфликта.
7. Потърси помощ, ако връзката е на ръба
Ако партньорът ти отказва да постави граници с родителите си – това е знак за по-дълбок проблем. В такива случаи е разумно да се консултирате с терапевт – индивидуално или за двойки.
Истински истории:
„Майка му идваше всеки уикенд, без покана. Готвеше, местеше мебели, критикуваше всичко. Казвах му, че това ме наранява. Той отговаряше: ‘Остави я, тя е стара жена.’ В крайна сметка се уморих да се чувствам гост в собствения си дом.“
„Свекървата ми ‘помагаше’ да гледам детето, но започна да взима решения без мен. Един ден го завела на лекар без да ми каже. Тогава разбрах, че ако не поставя граници, ще изгубя себе си като майка.“
Двойката е свещено пространство – пази го
Ти не си длъжен/а да избираш между семейството и любовта. Но си длъжен/а да поставиш граници, когато едното започне да унищожава другото.
-
Не е егоизъм да искаш спокойствие.
-
Не е неуважение да искаш дистанция.
-
Не е бунт да кажеш „не“ на родителите си.
Зрелостта е да обичаш родителите си – без да жертваш партньора си.
Препоръчани книги:
-
“Boundaries” – Dr. Henry Cloud & Dr. John Townsend
-
“Running on Empty” – Dr. Jonice Webb
-
“Adult Children of Emotionally Immature Parents” – Lindsay C. Gibson