Преди всичко нека поне за миг да си спомним, че сме хора, че можем да бъдем по - добри от колкото сме. Тъжно е, как сме забравили онова което ни прави човеци, и може би това е един от основните уроци поради който сме на тази земя, и е хубаво да научим. Озлобени сме един към друг, често без основателна причина и сме слепи за чуждата болка. Ала когато трудността на живота се стовари върху нас, и няма кой да ни помогне, или просто да ни чуе, недоволстваме, за това, че получаваме същото което по - рано сме дали.
